Употребата на билки за медицински цели е позната от най-дълбока древност. Доказателства за това намираме в писмени паметници и археологически материали, останали от различни древни цивилизации. Например, върху глинени плочки от Асирия са записани симптомите на различни болести и растенията, използвани за тяхното лечение.
В столицата на Асирия, Ниневия, са култивирали лекарствени растения. Асирийците са оставили глинени плочки с надписи за методите на лечение с тези растения, написани на асирийски, вавилонски и шумерски език. Това показва, че тези народи са прилагали лекарствени растения за лечебни цели.
Съдържание
Употребата на билки в Древен Египет
Древните египтяни са използвали медицинските постижения на асирийците и вавилонците, като са разширили познанията си за лечебните средства, главно базирани на растения. Откритият през 1872 г. папирус на Еберс, писан около 1550 г. пр. Хр., съдържа описания на 450 болести и около 700 лекарства от животински и растителен произход. Папирусът на Едвин-Смит описва методи за лечение на рани, счупвания и навяхвания.
Египтяните организирали специални експедиции за събиране на лекарствени растения. Например, през 1500 г. пр. Хр. те изпратили пет кораба в днешна Сомалия. Растения като ментата (Mentha piperita), черният синап (Sinapis nigra), касията (Cassia acutifolia), сънотворният мак (Papaver somniferum), кърлежът (Ricinus communis), морският лук (Scilla maritima) и татулът (Datura stramonium), познати на египтяните, се използват и днес в Европа.
Лечебните билки в Древна Гърция
В Древна Гърция билките също са били познати като лечебни средства. Бащата на гръцката медицина, Хипократ (460-377 г. пр. Хр.), описва 236 лекарствени растения. Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) написва „Трактат на естествената история“, където подробно описва растенията и техните приложения. Теофраст (372-287 г. пр. Хр.), ученик на Аристотел, обобщава ботаническите знания в книгите „Изследвания на растенията“ и „Причини на растенията“.
Други древногръцки учени като Ксенофонт, Питагор и Аристофан също изучавали лекарствените свойства на растенията като опиум, тамян, морски лук и синап.
Прочети повече: Билки и традиционна медицина
Римската медицина и билките
Древният Рим наследява и развива гръцките медицински знания. Римският учен Плиний Стари (23-79 г.) написва многотомната енциклопедия „Естествена история“, където описва всички постижения на естествените науки до своето време. Римският учен Диоскорид през I век описва над 600 лекарствени растения в книгата си „За лечебните средства“.
Забележителен лекар и фармацевт от този период е Клавдий Гален (131-201 г.), който въвежда нови форми за приготвяне на лекарствени препарати от растителен произход, употребявани и до днес.
Арабският принос в медицината
След римляните, арабите правят значителни проучвания в областта на медицината. Те първи въвеждат прилагането на лекарствени растения върху животни и поставят началото на науката за отровите и противоотровите. Арабският учен Авицена (980-1037 г.) написва над 100 научни труда, включително „Канон на лекарското изкуство“, в който описва над 900 лекарствени растения.
Китай и Индия
Още 3000 г. пр. Хр. китайците употребявали лекарства от растителен, минерален и животински произход. Първата книга „Бен цао“, издадена през 2600 г. пр. Хр., описва 900 вида растения. Ли Шич Жен през XVI век описва около 1900 вида растения. Древните индуси познавали над 700 лекарствени растения, описани в съчинението „Susruta“ около 2000 г. пр. Хр.
Новият свят и европейската медицина
С откриването на Америка, европейската медицина се обогатява с нови лекарствени растения като коката (Erytroxylon coca), хининовото дърво (Cinchona succirubra), какаовото дърво (Theobroma cacao) и много други.
Развитие на химичния анализ и фармакогнозията
През епохата на Възраждането в Европа, учените започват да изследват химичните съставки на растенията. През XIX век, аптекарят Карл Шеле и други учени напредват в областта на химичния анализ, водещ до открития като морфин, стрихнин, хинин и други алкалоиди. Това поставя началото на съвременната фитохимия и фармакогнозия.
Заключение
Историята на употребата на билки показва колко дълбоки и разнообразни са знанията за лечебните свойства на растенията. От древните асирийци и египтяни, през гръцката и римската медицина, до съвременните научни изследвания, билките са неизменна част от човешкото здравеопазване. Продължаващите изследвания и открития в тази област обещават да разширят още повече нашите знания и да открият нови възможности за лечение и поддържане на здравето.
