Градината ви иска да ви нахрани – не само с култивираните растения, които засаждате в почвата, но и с изобилието от диви билки и зеленчуци, които се появяват сами и с щедрост. Тези диви гости надминават домашните зеленчуци по отношение на хранителната стойност и често са пълни с лечебни свойства, което ги прави достойни за нашето внимание и грижа в култивираните пространства. Всъщност може да обмислите да отпразнувате тяхното пристигане с малко сезонна тържественост – още една доза компост, някой?
Съдържание
Ползите от диви билки и растения в градината
Тези „плевели“, които включват лобода, живовляк и червена детелина, ще се появят естествено и ще се настанят в градината ви – и могат мирно да съжителстват с насадените зеленчуци и билки. Можете да използвате много трикове, за да им помогнете да се държат добре, и като награда за това ще приберете още повече храна и лекарства от вашата градина! Това е богатството, което расте между другото: храната и лекарствата, които не сте засадили, но все пак получавате.
Учителят по растения Франк Кук, който вече не е сред нас, казваше, че повече от половината богатство на градината може да се намери в „между другото“ под формата на полезни опортюнистични растения. Хората по целия свят използват този обилен ресурс, небрежно „култивирайки“ плевели в междинните пространства.
Пример: Лобода
Нека вземем за пример лободата (известна също като див спанак) като пример за този полезен плевел и насадена култура в полиагрономия. В моята градина оставям лободата, която се появява между наскоро засадените зеленчуци и билки. След като събирам дивия спанак в продължение на няколко седмици или месец, зеленчуците се разрастват и тогава изваждам лободата и я използвам като мулч за градината. Дивият спанак не изисква допълнителна грижа и е относително устойчив на болести и насекоми.
Защо да поканим дивите растения?
Защо да не поканим растения, които изискват малко грижи и са богати на хранителни вещества, да населяват градините ни? Това е практично, устойчиво и надеждно градинарство за кухнята в най-добрия му вид.
Лобода (Chenopodium album, Amaranthaceae)
Ако трябва да препоръчам само едно диво растение да се разпространи в градината ви, то това би била лободата. Това ядливо растение е често срещано, лесно за идентификация и истински хранителен гигант. Всъщност, лободата е толкова желана като хранително растение, че е култивирана от ранните евразийски и северноамерикански народи – преди царевицата като основна култура.
Лободата е наясно с плодородните възможности, които предлага вашата градина, и ще се появи през пролетта като малки разсадници с листа с форма на стрела или гъше стъпало. Разсадите бързо се развиват в здрави растения, които обикновено достигат височина от 0.9 до 1.5 метра. Класически признак за идентификация е текстурираната, восъчна повърхност, намерена на долната страна на листата, която прилича на миниатюрни перли от роса.
Лободата има богат минерален вкус и е по-наситена с хранителни вещества от домашния спанак. Тя е отличен източник на желязо, калций, цинк и калий, и също така предоставя следи от минерали, витамини от група В и витамин С. Лободата е вкусна и може да бъде използвана навсякъде, където обикновено използвате спанак – в омлети, пържени ястия, супи и гювечи. Листата могат също така да бъдат изсушени и използвани по-късно.
Живовляк (Plantago spp., Plantaginaceae)
Радвам се на завръщането на живовляка всяка пролет, и се връща в големи количества и с настойчиво усърдие. Живовлякът изглежда има склонност към тежки условия – не е необичайно да го намерите разпространен по каменисти повърхности на алеи и паркинги. Вероятно ще го видите и в тревните площи и в меката почва на вашата градина. Тази адаптивност означава, че живовлякът почти винаги е наоколо, когато имате нужда от него.
Ще видите и използвате два основни вида живовляк за медицински цели: широколистен живовляк (Plantago major) и теснолистен живовляк (Plantago lanceolata). И двата вида имат базални листа, въпреки че P. major има по-широки, овални листа, докато P. lanceolata има дълги и тесни листа. Цветовете на всеки вид са също забележителни и различни.
Живовлякът е чудесен за първа помощ, особено за охлаждане и успокояване на кожни възпаления, рани, порязвания, ухапвания от насекоми и много други. Той също така има противовъзпалителни, антимикробни и леки стягащи свойства, които го правят ефективен дори при наличието на инфекция.
Червена детелина (Trifolium pratense, Fabaceae)
Изящният цъфтеж на червената детелина е достатъчна причина да й позволите да расте между вашите марули и къдраво зеле. Червената детелина е също така азотфиксиращо растение, което помага за подобряване на почвата. Цветовете и младите листа са ядливи и лечебни, а също така са много красиви.
Червената детелина е богата на витамини, минерали и фитонутриенти и може да се използва като храна и лекарство. Тя е известна с това, че подпомага хормоналния баланс и се използва при различни състояния, свързани с хормонални нарушения.
Прочети повече: 16 Лечебни билки и подправки – Домашна аптека в кухнята
Други диви ядливи и лечебни билки за градината
Любопитни сте да разберете кои други растения могат да се появят на градинското ви парти без покана? Следващият списък не е изчерпателен и описанията са кратки, но ще срещнете някои от нашите любими билкови свободни духове. Моля, направете допълнителни проучвания за техните лечебни и ядливи свойства, идентификация и възможни противопоказания. Включили сме линкове към други наши статии, където е приложимо, и можете да се обърнете към този списък на нашите Любими книги за събиране на диви растения за полеви ръководства и кулинарно вдъхновение.
Звездица (Stellaria media)
Звездица (Stellaria media), с нейните звездообразни цветове и нежни зелени листа, е класика за събирачите. Тя се появява в прохладните, влажни дни на ранната пролет и също така е охлаждаща и овлажняваща като лекарство. Звездицата е полезно средство за горещи, сухи състояния като дразнещи кашлици, акне, циреи, обриви от пелени и мехури. Тя също така е класическа пролетна очистителна билка и хранително дива храна. Можете да научите повече за звездицата в нашата статия за Десетте най-добри диви храни за начинаещи събирачи и диворастителни билкари.
Репей (Arctium minus, Arctium lappa)
Репей (Arctium minus, A. lappa) е великолепно листно растение с забележителен корен. Вкусният и лечебен корен е горчиво-сладък на вкус и съдържа високи нива на инулин, пребиотично вещество, предпочитано от чревната флора. Репей е отлична хранителна билка и често го използвам в кулинарни ястия и сушен за земни зимни чайове. Той има хранителен ефект върху детоксикиращите системи на тялото и е полезен съюзник за кожни състояния като акне и екзема. Продължете да четете за ядливите и лечебните свойства на репея тук.
Тученица (Portulaca oleracea)
Тученица (Portulaca oleracea) е ядливо сукулентно растение с разклоняващи се стъбла и ярко жълти цветове, които се отварят на слънце. Тя е една от най-разпространените плевели в света и е често срещана в Северна Америка – както в горещи, така и в хладни климатични условия. Листата са отличен източник на калий и желязо и са установени като най-богати на омега-3 мастни киселини сред всички изследвани листни зелени растения. Тученицата може да се добавя прясна в салати, сандвичи и такос, или да се маринова и добавя към ферменти като кимчи. Може също да се готви, но това усилва естествената слузестост на растението, което може да бъде твърде лепкаво за някои вкусове.
Киселец (Oxalis spp.)
Киселец (Oxalis spp.) е често срещано, кисело растение, което се настанява удобно в градината. Също така наричан кисела трева, кисела детелина или лимонена детелина, киселецът е любим див деликатес за децата. Неговите три сърцевидни листчета излизат от централно стъбло и напомнят на детелина. Има много видове киселец и всички са ядливи.
Градинският сорт около моя дом има жълти цветове, но те могат да бъдат и розови или бели. Що се отнася до храната, листата са основната атракция, като са най-нежни и вкусни преди появата на цветовете. Киселецът е класически снак за пътеки, но също така го обичам пресен в салати. Експертът по диви храни Самуел Тайър препоръчва киселецът да се накисва в студена вода (нарязан на ситно първо) и след това да се прецежда за освежаваща напитка, подобна на лимонада.
Глухарче (Taraxacum officinale)
Глухарчето (Taraxacum officinale) е едно от първите цветя, които пчелите намират през пролетта, и също така е едно от първите диви зелени растения, които се появяват на нашата семейна маса. То е класическа ядлива билка, която е обожавана от много от нашите предци в умерения климат и дори е била култивирана в домашни градини заради своите хранителни листа, които могат да достигнат големи размери при малко компост. Глухарчето се завръща като домашно отглеждан зеленчук, но вероятно няма нужда да се притеснявате; то ще се появи само.
За най-вкусните зелени, избирайте новите листа от сърцето на растението. Използвайте ги сурови в салати и смутита, задушени и поръсени с препечени сусамови семена или добавени към диво песто. Цветовете могат да се ферментират за направата на фин глухарчев вино, да се разпръскват върху торти за рожден ден или да се добавят към пенливи пролетни напитки.
Лепка (Galium aparine)
Лепка (Galium aparine) е смарагдово-зелена билка, напоена с цвят и свежест на пролетта. Тя често пониква по едно и също време и на същото място като звездица и споделя някои съвместни употреби: като сезонна очистителна билка и звездна съставка в лечебни мехлеми за кожа. За вътрешна употреба, предпочитам лепката сокоизтискана. Тя може да се комбинира с всякакви други зелени, плодове, билки или зеленчуци.
Любимата ми комбинация е дуетът лепка/ананас, вдъхновен от Розмари Гладстар. Внимавайте да пробвате лепката в натурален вид, тъй като стъблата, листата и семената са покрити с мънички кукички, които могат да се залепят в гърлото. Затова тя не е за салати. Вместо това, ако предпочитате, можете да навиете едно-две стъбла на плътно топче между пръстите си, за да обезвредите кукичките (т.нар. „лепкова хапка“) и да я изядете.
Теменуга (Viola spp.)
Теменуга (Viola spp.) е почти ненадмината в своето предназначение като очарователна пролетна билка. Цветовете привличат окото със своите богати на биофлавоноиди пурпурни венчелистчета, а сърцевидните листа са едно от основните ни средства за пролетно прочистване, подхранване на лимфата и успокояване на наранени тъкани. Има толкова много начини да се възползвате от храната и лекарствата на теменугата, че сме посветили цял център на тази любима билка. Ще намерите материи медика, рецепти и сезонен протокол за пречистване.
Заключение
Дивите растения, които често разглеждаме като плевели, могат да играят изключително важна роля в нашите градини и за нашето здраве. Те са не само устойчиви и лесни за отглеждане, но и предлагат безценни хранителни и лечебни свойства. Лободата, живовлякът, червената детелина и много други диви билки могат да бъдат интегрирани в градината, създавайки богато и разнообразно екосистема, която ще ви възнагради с изобилие от храна и лекарства.
Приемането на тези „непоканени гости“ и разбирането на техните ползи може да промени начина, по който гледате на градинарството. Вместо да се борим срещу природата, можем да работим с нея, използвайки ресурсите, които тя ни предоставя щедро и безплатно. Дивите растения могат да допринесат за здравето на почвата, да подпомогнат растежа на насадените култури и да осигурят непрекъсната реколта от питателни и лечебни билки.
